да разчупвам стихове
които са слепени с мен
като лош навик
само защото са несвързани, разхвърляни, налудничави
е преди:
да се вглъбя отново
подпряла с ръка брадичката си
до най-насъбралата се капка
до най-тихите удари с криле
за да ги прибера
в една съвсем кибритена кутийка
и малко по-късно
след:
да се завивам заедно с миналата нощ
за да сънуваме едно и също
но само ако затворим едновременно очи
като близнаци с еднаква смърт
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар