[]

отплува и последното въженце
с течението на нощта

а всички думи вързани по смисъл
между въпроси окачени на частички
и шум от негативи звучат
безумно

надявам се
да си говоря с теб
в съня си
и пак
изгубвам
време
е
да
ставам
за да помъкна на гръб деня
заедно с наглата му усмивка
да стигна до
трескавото търсене на
дистанционното
на теб
в бекстейджа на случайността
представата ми точно там да те намеря

в развитите въженца
които ще ухапят глезените на нощта
докато тя се изповядва