понеделник, 17 май 2010 г.

изгубени в смисъла

кой от вас сътвори това?

-боговете

-и тъй

прибирайте се вкъщи

тук е вече толкова влажно

не мислете за малкото

дете

и неговият подарък

както за нейната чезнеща фигура в далечината

човек всъщност би могъл да обича фигурата само

ако я види да изчезва в далечината

както шепотът върху стъкло отвращава

споменът

за малкия аметист на гърлото

толкова тъмен

че пронизва като бенка

изгубван много пъти и

намиран

за да стане скъп

обезчуствяването е грозно колкото истеричност

подправянето колкото остатъците от вечерята

обезмаслено приношението е като отпусната възглавница

контур

изчистен

от съдържание

море

вълни на притеснение

и рев

и абсолютното необходимо

станало абсолютно безвредно

като копчетата на които са закачени гърдите

като гърди които са закачени като копчета

тогава прибягваме до рутината

до отче наш

ти който си на небесата

и дървения под става амин

и всеки мисли че това са ужасни времена

когато някой ходи гол вкъщи докато има теч от покрива

4 коментара:

  1. много хубаво пишеш, продължавай така, поздрави и до скоро

    ОтговорИзтриване
  2. Изключително интересен стил на писане и според много труден. Това преливане на думи и идеи е някак толкова напевно, увличащо, хипнотизиращо, че дори не успях да вникна в смисъла от първото четене. Има творения, които изискват повече внимание и концентрация преди да ти разкрият пълната си великолепност.

    ОтговорИзтриване
  3. Поздравления за написаното. Имаш стил, определено се различава стихотворението от други които съм чела по самите изказвания и думи, които използваш. Много дълбокосмилсено и вдъхновяващо. Малко е тъжно, но може би за това е по силно въздействащо, върху този, който го чете. Прочетох го цели три пъти, за д мога да вникна точно в смисъла, който искаш да придадеш с него, или поне с какъвто си мислим. Все пак само един автор знае какво точно иска да каже с даден израз, ние само можем да си водим някакви наши си разсъждения по въпросите.Но е много красиво, харесват ми тези стихове "както за нейната чезнеща фигура в далечината човек всъщност би могъл да обича фигурата само ако я види да изчезва в далечината", много вярно...

    ОтговорИзтриване
  4. Пишеш много добре. С удоволствие прочетох стиховете,които си написал."както за нейната чезнеща фигура в далечината човек всъщност би могъл да обича фигурата само ако я види да изчезва в далечината" тъжно но е факт. Само като разберем, че нещо може да го изгубим или , че вече е изгубено се усещаме и почваме да правим всичко възможно, за да задържим, но напразно.Почваме да се молим и да търсим помощ от всякъде.Много въздействащи стихове.

    ОтговорИзтриване