повивам тези бебета отдавна
не ритат
и остават в пличините
боите съхнат бързо само лятото
а зимата е дълга
все по-дълга
ах, твоят мазен глас бе в
зародиша на пелените
и сладкото подръкване на чаши с мляко
мустаци сутрешни закуски
след нощи пълни с френски филми
жестоките бои не съхнат
а бебетата са самонадеяни
морето се превръща в остаряла картичка
а аз живея с тях на смени
добрата фея е прибрала напръстниците
от всичките чеизи на съседката
очаквам още да ми мине
очаквам ощеда се снимаме
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар