поне едно небе

от толкова небета ниски
остават само няколко линии вдишване

във предпоследния предел с търпение
навлизат тежките прасци
на свикването

в града на малките човеци
идеите са симетрични
люлеещи се върху сплетено лико
не съществуват махове
на попови лъжички
защото облаците с мъхести усти
изпиват локвите

дано отново да дочакам
поне едно небе да се отвори
да късат
и от него да си шият роклите